Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘шинделит’

bituver-bitumna-pokrivna-hidroizolacia

Рулонна Битумна Хидроизолация Bituver Polimat Antiradice

Рулонните битумни хидроизолации намират широко приложение в практиката на изпълнение на хидроизолации на сгради и съоражения. Според вида на битума те биват два основни вида – окислен битум и битум модифициран с полимери. Като полимерни модификатори най-често се изплозват атактен полипропилен (APP) – изобретен в Италия, стирол-бутадиен-стиролов каучуков латекс (SBS) и олефинов битумен кополимер (ОВС).

Битумните хидроизолации изпълнени на база битум-полимери имат значително по-добри технически свойства и дълготрайност в сравнение с тези от окислен битум , поради което тенденцията в съвременното производство е към APP и SBS модифицираните битумни хидроизолации.

Рулонните изолации от битум модифициран с APP имат повишена топлоустойчивост от 130-150 °С, а тези от окислен битум само 70-80 °С. Това тяхно свойство позволява да се изпълняват хидроизолации на покриви по вертикални и силно наклонени повърхности, без опасност от компрометирането им вследствие омекване и вискозно течение на битума от акумулираната топлина вследствие на слънчевата радиация. Т.е. APP модифицираните битумни хидроизолации намират най-широко приложение при направата на хидроизолационна система на плоски стоманобетонни покриви. Идеално решение за работа в горещи дни през летните месеци – минимален риск от стичане и омекване при работа –предимство пред всички останали битумни изолации. Също така APP модифицираните битумни хидроизолации са подходящи за изпълнение на мостови хидроизолации при директно полагане на асфалтобетона върху тях, което е немислимо за хидроизолации от окислен битум. Стареенето на тези хидроизолации се проявява три-четири пъти по-бавно в сравнение с хидроизолации от окислен битум. Пукнатини в APP модифицираните битумни хидроизолации се появяват след 10-15 години , а не след 3-5 години както е при тези от окислен битум.

Модифицираните със SBS битуми и хидроизолации на тяхна база в сравнение с окисления битум и изделията от него имат по-голяма еласто-пластична деформация, която се запазва до отрицателни температури на полагане до -35 °С. Това свойство на битумполимера е в основата на повишената пукнатиноустойчивост на хидроизолации от него в сравнение с окисленя битум (температура на напукване от около -0 °С). Подобно на хидроизолации от битум модифициран с АРР и тези хидроизолационни изделия притежават повишена устойчивост на стареене и дълготрайност.
Модифицираните със SBS битум хидроизолации имат много добра адхезия (лепливост) към предварително грундриани бетонови повърхности и затова намират широко приложение при направата на хидроизолация на вертикални стени в основи при открит способ.
За открити, плоски покриви се препоръчва използването на АРР модифирани хидроизолации поради най-голямата им топлоустойчивост – до + 150°С, в сравенени с другите видове хидроизолации (окисленият битум има до 90°С, а SBS хидроизолации до 110°С).
За дъно и стени в основи прпоръчваме SBS хидроизолации поради най-добрата адхезия и най-голямата еластичност на битума.
Битумните хидроизолации се произвеждат с армираща основа , разположена в средната третина от дебелината им. При съвременният вариант на полагане на хидроизолации те се залепват за основата и помежду пластовете посредством газопламъчно нагряване, при което битумът разположен от долната страна на армировката трябва да бъде разтопен около 1мм, за да изпълнява ролата на лепило. По тази причина дебелината на битумната хидроизолация, предназначена за газопламъчно залепване, трябва да бъде не по-малка от 3,0мм като често варира в интервала 3-5мм. Хидроизолации с дебелина под 2,5мм не се препоръчват за газопламъчно полагане. Тези хидроизолации под 2,5мм намират приложение като подложен пласт механично закрепен под керемиди (битумни, бетонови, керамични и т.н.) или като пароизолация, пародренаж и т.н.
Армировката на полимербитумните хидроизолации може да бъде от следните видове:

1.Стъклен воал или стъклена тъкан, за които се използват влакна от стъкло с нисък хидролитичен клас. Обикновено масата на стъкления воал е 50-80 гр./м2 и се и зе използва за производството на най-старият клас хидроизолации познати под названието воалити. Стъкленият воал има много малка деформация при скъсване от опънно натоварване 2-4 %.

2.Синтетична тъкан или нетъкан текстил, която най-често е на база полиестерни влакна. По-често се използва нетъкан полиестерн текстил с маса обикновено от 120-180 гр./м2, а за повишаване на якостта на опън на мушамите може да достигне до 300 гр./м2. Полиестерната армировка спомага за повишаване на якостта на опън на мембраните (до 1000N/5cm), като същевременно граничната деформация на скъсване е до 20 пъти по-голяма от тази на стъклената тъкан – 40-60%.

3.Двойна основа състоящата се от основен слой от нетъкан полиестерен текстил и от дублиращ слой от стъклен воал, при което стъкленият воал е разположен отдолу. Основната идея за тази двойна армировка, е че стъкленият воал при газопламъчно нагряване от долната страна на хидроизолацията е значително по-топлоустойчив от нетъкания полиестерен текстил и влекната му не се деструктират при температури на загряване от 160-180 °С. По този начин по време на изпълнението на битумната, листова изолация се гарантира нейната по-добра експлоатационна надежност и дълготрайност.

Хидроизолациите , използвани в хидроизолационна система като завършващ слой се произвеждат със защитен слой от минерална посипка или метално фолио.
Минералната посипка е от шисти които могат да бъда оцветени. Тя защитава хидроизолацията от директното действие на ултравиолетовите лъчи, ускоряващи стареенето на битума, а също така по-светлият цвят на посипката (сив, бял) понижава температурата на загряване на покривната изолация с 10-15 °С в сравенение с черният. Освен това минералната посипка по същество представлява слой , защитаващ до известна степен ицзпълнената хидроизолация от механични увреждания.

При навиването на битумните хидроизолации на руло е необходимо да се предоврати залепването на допиращи се повърхности. Това се постига чрез слой от от тънко полиетиленово фолио, което е каширано от долната страна и пре нейното газопламъчно залепване се стопява бързо.

Битумните хидроизолации могат да бъда каширани от долната страна и с геотекстил с който се създава слой, способен да дренира водни пари. Този вид битумна пароизолация се разполага свободнолежаща върху покривната плоча преди полагането на топлоизолация – най често XPS – Тиктас 80мм. Извежда се през бордовете като там се закрепва механично. Пароизолацията , която се предлага на българския пазар се казва `Шинделит`. След изпълнението на XPS – Тиктас 80мм върху пароизолацията, същата се защитава с армирана циментова замазка за наклон за водоотвеждане с дебелина при отворите мин 40мм. При достигане навлажност на замазката до 5%, същата се грундира с течен битумен грунд и се полагат мин. 2 пластта полимер битумна хидроизолация с мин. 4мм на пласт. Пароизолацията `Шинделит`има двупосочно действие – не позволява проникването на атмосферни води докато изсъхне замазката за полагане на основната изолация (отлично за зимните месеци) и отвежда парите от сградата през бордовете под пароизолацията. Непосрествено преди да се положат основните пластове хидроизолация , пароизолацията `Шинделит` се изрязва и се залепя на 100мм по борда над височината на замазката с цел да могат да се залепят качествено пластовете основна хидроизолация по бордовете вертикално.
За перфектно отвеждане на евентуални пари от замазката може да се положи и пародренаж –Перфор. Перфорът представлява двустранно опесъчена 2мм хидроизолация с фабрично направени кръгли отвори. Пръвият пласт основна хидроизолация залепва за основата на покрива само в зоната на отворите и през незалепените участъци влагата излиза през бордовете.

Advertisements

Read Full Post »

%d bloggers like this: